ВЕНТИЛАЦИЯ В РЕСТОРАНТСКИ КУХНИ


Специфичните операции, извършвани в кухните, превръщат добрата вентилация в задължителна

Едва ли съществува съмнение, че кухнята е “сърцето” на заведенията за хранене. Всеки е наясно, че условията на работа в тях са повече от специфични. Повечето от операциите, свързани с подготвяне на различните ястия, протичат с отделяне на значителни количества топлина, водни пари и различни миризми. Всички те значително влошават условията на труд и оказват неблагоприятно въздействие върху персонала. Създаването и поддържането на подходящи условия на труд в кухнята е неразривно свързано с изграждане на вентилационна инсталация. Основните й задачи са да осигури подаване на достатъчно количество пресен въздух и своевременно надеждно да отведе замърсения въздух. Това е важно и с оглед изпълнение на хигиенните изисквания, както и с цел намаляване на риска от възникване на пожар


Каква да е вентилационната система?

Обикновено ресторантските кухни са отделени в самостоятелна група помещения, в които се извършват подготвителни, довършителни, миячни и други операции, свързани с приготвяне на различните ястия. В някои случаи, предимно в по-малки заведения или в заведения на самообслужване, микрокухни могат да се разположат и в залата с гостите на заведението. Видът на вентилационната инсталация зависи от големината на кухненските помещения и разположението им. Например, в по-малки кухни или кухни със сезонен характер е достатъчно предвиждане само на общообменна смукателна вентилация. За микрокухните, обаче, разположени в залите, е задължително изграждането на местна смукателна вентилация. В средноголеми и големи кухни се препоръчва да се заложи едновременно и смукателна, и нагнетателна вентилационни инсталации, като за местната смукателна вентилация е необходимо да се предвиди отделен вентилатор. Също така, не се препоръчва обединяване на вентилационните системи от кухнята и залата.

Изисквания към елементите на въздуховода

Често вентилационните и климатичните инсталации имат сложна топология, обхващаща въздуховоди, преминаващи през различни части от сградата, с различна посока и наклон. Това налага използването на различни фасонни части, чрез които се свързват отделните прави участъци на въздуховодите. Основно конструктивно изискване към фасонните части е да създават минимални съпротивления на преминаващия въздух. За да се постигнат минимални загуби от триене в правите части на въздуховода, се препоръчва те да са с кръгло напречно сечение. Въпреки това, при избора на форма на напречното сечение на въздуховода е добре да се вземат предвид конструктивните специфики на сградата като разполагаемо място, възможност за вграждане в строителните елементи и др. Препоръчително е да се отчетат и естетическите, и технико-икономическите фактори. В редица приложения е по-целесъобразно вместо с кръгла форма на напречното сечение, въздуховодите да бъдат изработени с правоъгълна, овална или плоскоовална форма.
Стените на въздуховода могат да бъдат гладки, спирално навити или с оребрени отвън или отвътре стени. Видът на стените на въздуховода зависи от вида на материала, който се използва, от геометричните му размери и др. Например, кръглите и плоскоовалните въздуховоди от ламарина предимно се изработват като спираловидни тръби с фланцево съединение, а правоъгълните са предимно с гладки, спиралнонавити или напречноореберени стени.


Не се допуска рециркулация на въздуха

Счита се, че е рационално подаваният в помещението въздух да се подложи на предварителна обработка - филтриране, загряване, охлаждане. Причината е, че между външния и вътрешния въздух, през по-голямата част от годината, съществува значителна температурна разлика. Препоръчително е през студените месеци, подаваният въздух да се загрее до температура около 20 оС, а през по-топлите месеци, за големи кухни, се препоръчва външният въздух да се охлади до 20 оС.
При изграждане на вентилационната система за кухненските помещения, не се допуска предвиждането на системи за рециркулация на въздуха. С цел намаляване на енергийните разходи се препоръчва използването на вентилатори с електродвигатели с регулиране на оборотите на въртене.

Мерки срещу повишена пожароопасност

Големите количества топлина, отделяни от кухненското оборудване, готварските печки и грилове, в комбинация със значителните количества мазнини и отлагането им върху смукателните въздуховоди, създава повишена пожароопасност. За да се предотврати попадане на мазнини във въздуховода, се препоръчва използването на маслозадържащи регенерационни филтри, които обикновено се монтират в местните смукатели. В случаите, в които в инсталацията не са предвидени филтри, е необходимо да не се допуска електродвигателят на вентилатора да контактува със замърсения въздух.
За намаляване на риска от пожар се препоръчва предварително да се предвидят отвори и капаци, през които да се извършва периодично почистване на въздухопроводите и вентилаторите. Конструкцията на въздуховодите трябва да осигурява лесен достъп за почистване до всеки участък от мрежата.
Необходимо е, също така, да се предвидят противопожарни клапи за прекъсване на евентуално възникнал пожар.

Пресмятане на необходимия дебит

Ключов фактор за доброто вентилиране на помещението е определяне на необходимото количество въздух. За да се пресметне необходимият дебит, обикновено, се използват данните от техническата спецификация на съоръженията, монтирани в кухнята и присъединителната им мощност. Ако се правят предварителни пресмятания, необходимият дебит въздух за основните помещения и зони от тях се определя на принципа за кратност на въздухообмена. Максималната му допустима стойност за кухни е n = 40 h-1.
В случаите, в които кухнята е оборудвана предимно с електроуреди, се препоръчва подаваното количество въздух в основните помещения да е с 10% по-малко от изсмуквания въздух. Ако оборудването се захранва с други енергоизточници, препоръчителната разлика е 5%.
Възможно е разликата в дебитите да се подаде в залата за хранене, например. За помощните помещения, дебитът се определя най-вече в зависимост от кратността на въздухообмена.

Организация на въздухообмена

Като добро решение за кухни се приема подаването и изсмукването на въздуха в горната част на помещението. Счита се, че по възможност подаването на въздух е добре да се осъществява по периферията на кухнята.
Над съоръженията за топлинна обработка на продуктите се препоръчва поставянето на местни смукателни устройства, с което се намалява необходимият дебит за кондициониране. Изхвърлянето на замърсения въздух обикновено се осъществява над покрива на сградата. Височината на изхвърляне се определя с оглед недопускане изхвърляният въздух да попадне в помещения на съседни сгради.
Желателно е в кухненските блокове да се предвидят три самостоятелни смукателни вентилационни системи
Те са предназначени за:
- за санитарните възли;
- за участъците, в които се извършват миячни операции;
- за зоните, където се намират уредите за топлинна обработка на продуктите.

Смукателната вентилационна инсталация за санитарните възли следва да бъде отделна и независима от останалите системи. За вентилиране на тези помещения, обикновено, е достатъчно да се поставят вентилационни решетки с подходящи размери. Често използвано решение е монтиране на вентилатор, свързан с осветлението.
Основен проблем при изграждане на смукателна вентилация в участъците, в които се извършват миячни операции (обикновено там са разположени и съдомиялните машини), е отделянето на значителни количества водни пари. Най-често въздухът в тези участъци е пренаситен с водни пари, съдържащи остатъци от използваните миещи препарати. Попадането му в среда с по-ниско налягане или температура неизбежно води до образуването на конденз. Следствие е опасност от корозия във въздухопровода. Затова се налага предприемане на мерки за предотвратяване образуването на конденз и корозия.
Проблемът с корозията лесно би могъл да се реши чрез коректен избор на материал, от който е изработен въздухопроводът. Препоръчва се използването на корозионно устойчив материал за участъка от въздухопровода, разположен в близост до източника. Обикновено кондензатът се образува във въздуховода на разстояние от 5 до 7 метра от съдомиялната машина. Материалът, който е препоръчително да се използва, е неръждаема стомана, а алуминият се приема за не особено добро решение. За да се предотврати образуването на конденз, крайният участък от въздуховода е добре да се изпълни под наклон и да се разположи от страната на съдомиялната машина. Изисква се всички връзки в ниската част на този участък да бъдат надеждно херметизирани. Обикновено те се изпълняват чрез заваряване.

Контролът на топлинните потоци

Често в ресторантските кухни едновременно се извършва различен вид топлинна обработка на отделните храни, което е свързано с отделянето на големи количества топлина, влага, мазнини и димни газове. Например, варенето е процес, при който се изисква постоянна висока температура през цялото време, което значително влошава условията на труд за намиращите се в блока за приготвяне на храната. При добро оразмеряване на смукателната система е възможно да се постигне значително подобряване на условията на работа. Недоброто й оразмеряване, обаче, води до точно обратния ефект – пълна невъзможност да се работи в кухнята.
Най-често отделената лъчиста енергия се изхвърля от работните помещения посредством организирано подаване на въздух. За неутрализиране на конвективния топлообмен се препоръчва използването на местни смукатели, разположени над съоръженията за топлинна обработка.

Местните смукателни устройства

В ресторантските кухни се използват предимно отворени и технологично свързани местни смукателни устройства. Над съоръженията с голямо топлоотдаване, като печки, скари, фурни и други, се поставят предимно чадъри с вградени филтри за улавяне на мазнините. Най-често използваните филтри са с метален пълнеж и възможност за регенерация. От местните смукателни устройства широко се използват смукателни чадъри с трапецовидно или правоъгълно напречно сечение. Определянето на хоризонталните им размери е в зависимост от размерите и вида на технологичното оборудване, над което се поставят. За да се гарантира ефективната им работа, е добре да се спази условието: проекциите им, като дължина и широчина, да бъдат по-големи поне на 100 mm в сравнение с тези на обзавеждането. Обикновено по периферията им се предвижда улей за събиране на кондензат. Изработват се предимно от хромникелова стомана, алуминиева или медна ламарина. Препоръчва се, по възможност, свързващите въздуховоди да бъдат къси. Основен недостатък на местните смукатели е затъмняването на помещенията и необходимостта от често почистване на повърхностите, включително и на вградените осветителни тела.